Баща на мъртвите

„Баща на мъртвите“ е една от най-забележителните белетристични произведения на Балаж Дьоре. Текстът запазва езиковия пуризъм и микрореалистичната точност, характерна за епичната проза, но същевременно вноси иновации на лексикално ниво, въпреки своя консервативен стил. Периодите на скръб и спомени заставят разказвача многократно да възкресява образа и житейската история на бащата, придавайки им ново значение; той извършва преосмисляне на своето познание и пластовете от воспоминанията си, които му позволяват да погледне назад с очите на син, а те търпят значителна трансформация под влиянието на тайните дневници оставени от баща му. Книгата представлява разказ за това двустранно проучване: вътрешните събития в намерените следсмъртни дневници драматично изменят паметта на повествователя. Интровертният образ на бащата и неговата противоречива личност са представени по впечатлявающ начин „под ярките светлини на съчувствието“, като дават свидетелство за една ера, която все още не сме изследвали достатъчно дълбоко. Балаж Дьоре изгражда спомен за своя отец с безкомпромисна точност и умерена емоционалност, без да звучи дидактически или натрапчиво сантиментално. Това умение притежават само истински значими писатели.