Самосъзнаваща душа. Избрани стихове и проза/ двуезично издание

**Авторски предговор**

Тези стихотворения написах в различни периоди, вдъхновен от промените и настроението на десетилетието и половина, през което живях. Оказа се, че моят личен свят не съвпада напълно с големите исторически събития. Въпреки това, влиянията, които проникваха в моя живот, намират отражение в творбите ми и така те оживяват.

От 1928 година насам няколко млади поети без да мислят за публикуването на произведенията си започнаха почти незабелязано да защитават принципа на „поетическата истина“. През този период вече беше оформена литературна школа, която скоро стана доминираща. Ние осъзнавахме нейното безразличие към света във всичките му проявления; важна за нея бе теорията относно структурата на действителността. В тази абстракция ние видяхме нещо повече от лъжа – чувствахме своята връзка с реалността независимо от различията между нас. Заядосано заявихме: нашата поезия трябва да бъде естествена. И именно в тази простота открихме истината. Всеки един от нас постепенно започна да диша свободно и изгражда свой собствен дом на реализъм — пространство не само за обсъждане на идеи за промени в света, но и за истинско живеене.

Запитахме се какво е реализъм? Но никога не постигнахме общо мнение по въпроса. Вместо това предложихме една хипотеза: той представлява творчески подход, при който авторът остава верен сам на себе си.

Стиховете ни бяха разнообразни помежду си; всеки достигаше до истината от различни перспективи и я виждаше под нов ъгъл. Нашите стандарти—макар понякога морални—съвпадаха с естетическите изисквания. Понякога прекалено акцентиране върху противопоставянето ни срещу наложеното водеше до парадиране с него; но пеехме — както казва Гьоте — сякаш птиците пеят. Младостта носеше своите тревоги и те присъстваха в нашата поезия онези години; революцията остави следи върху думите ни; любовните преживявания докосваха както нас самите така и стиховете ни.

В наши дни сред другите поети забелязвах отсъствието на уникално светоглед или индивидуален поглед над света у тях - всички те гледаха през едни очила - тези очила им предоставяха информация за Вселената със селективната лъжливост характерна за фотографските апарати.

Ние обаче забравихме фотографията и вместо това тръгнахме напред към живописта.
Ценихme "лицето" си като уникално изразително средство", стремейки се внимателно да представим своето възприятие без преувеличения . Отново опитахme всякакви усещания – вкусили сме живота чрез мирис , звук , зрение , допир… най-важното било чувстването! Обзети от убеждение относно стойността на всяко духовно движение , ние избягвахme предварителните предположения .

Когато узряхmе обаче всеки избра свой път . Аз започнах да пиша стихове вече без познание коя аудитория ще ги прочете , вярвайки единствено че гласът ми няма просто да загине т.е., защото той не произлиза от непрогледната тишина .

Без особено внимание към формата , бях доста взискателен спрямо себе си – даже повече отколкото много други автори през този период ; макар педантизмът ми ( ако има такъв читател) определено щеше очевидно невидимо )– останал чужд сравнено с истеричното натрапчивoст у нихилистичните поети отпреди две десетилетия

Пиша тези редове стремейки се да бъда разбран правилно – а именно като знак времевa линия описала пътекa която следвам ! Гласът ми звучи искрено : времeто навярно запомняло свои мрачничковци … то успяваше слушайки себяси дадеш привкус симфоничен оркестър . Било множественно оно що e туй? Чувствам растящият миг около мен!