Съчинения в два тома Т.2: Вълната, която бучи

Драматургия и детска поезия, кореспонденция
Юбилейно критично издание, посветено на стогодишнината от рождението на поета.

"Отново в традициите на величествената българска литература Вапцаров е свързан с народа си както приживе, така и след смъртта си. Този забележителен поетичен талант, разцъфнал през Христовото време сред жестокото бездарие на властта, доказва чрез живота и смъртта си, че представлява апотеоз на свободната личност. Неговата уникална съдба е своеобразна метафора за освобождаването на човешкия дух от оковите на мизерното тление; тя символизира хармоничната душа над низките материалистични страсти. Апотеозът тук е истинското просвещение към Отечеството, което се противопоставя на предаването на националните интереси. В този контекст поетът с безстрашната си вяра все повече се утвърдил като творец на бъдещето." Иван Гранитски