Паника в Града на светлините

В този роман съм смесил реалността с измислицата, личната си история с фикцията и самоиронията със сериозния тон. Първоначално целта ми беше да разгледам темата за културните "фантазми" – образи или видения на въображението. Не става дума за любовни истории (за които са написани безброй книги), нито за политически или професионални теми... В действителност, вече двайсет години живея в Париж – градът на визиите и фантазиите. Всеки новодошъл в Париж носи свой „план за емоционалните приоритети“. Някои се устремяват към Айфеловата кула, други - към Нотр Дам, трети следват стъпките на импресионистите от Монмартр, а четвърти посещават Лувъра… Кой не е мечтал за „Париж“? - МАТЕЙ ВИШНИЕК

Романът на Матей Вишниек представлява интелектуално предизвикателство, тъй като текстът остава "отчужден" спрямо традиционните разкази в литературата от емигрантски произход, въпреки че акцентът пада върху съдбата на твореца-емигрант. Ироничен и самоироничен, свързан с атмосферата на Париж, но дистанциран от обичайните стереотипи относно Града на светлините, писателят изгражда сюжет, където границите между фантастичното и реалното почти изчезват и светлината очертава сцената на постоянни културни взаимодействия. Разказването предоставя един въображаем портрет на Париж, населен с "призраците" на велики писатели и творци. Тънката нотка самоирония отделя фигурата на героя-разказвач по време на неговото духовно пътешествие.