Сабазий

Музикант получава неочаквана покана за среща от свой роднина, когото е смятал за мъртъв до този момент. Двамата са приблизително на една и съща възраст и са се виждали само в детските си години. Няма особена причина нито един от тях да търси другия. Въпреки че музикантът има своите резерви, той решава да посети роднината. Приема предложение, което не е желал, но все пак не може да го откаже. Така започва сложна връзка, изпълнена с щедрост и рационално мислене, предателство и вярност.

Кой е Сабазий? Той представлява бога на опиянението, екстаза, абсурда и яростта. Полубезсмъртен-получовек, който присъства в живота на всички хора и същевременно остава уязвим като тях. Този бог носи радост на някои или ги унищожава; променя ги по различен начин. Рано или късно всеки говори за него, но обикновено това става твърде късно.

Романът разглежда България през последните десет години чрез перспективата на два древнокитайски мита - тези за Сабазий (известен още като Дионис) и Орфей. Той проследява как хаосът може да бъде ред за други хора и как историята се повтаря във времето. Показва как древните притчи относно любовта, страха, мисията, приятелството и смъртта продължават да шепнат днешния ни език.