Отворена книга

Аз съм тук: от детството до днешния ден.
За жалост, възроденият чрез думи живот не е автентичен, а просто копие.
След промените през ноември 1989 г. започнах и завърших спомените си за софийските ми преживявания между март 1990 г., без да знам дали свободата ще има друг шанс.

В контекста на мнозинството български автори, които предпочитаха да чакат по-тихо времето да премине, аз реших да изправя лицата на моите мъчители и тези като мен пред обществото; показах ги приживе – сега и тук; поставих себе си сред тях, лице в лице. Не одобрявах практиката „писателят Х. каза” или „У. сподели...” Освободих своите герои от анонимност; ако съм сгрешил – нека ме опровергаят.
Предложих им открито противопоставяне.

С изключение на дискусията с Николай Хайтов в "Литературен форум" през 1990 г., досега никой друг не се е включил.

Как може тази книга да остане недовършена?! Както многократно са ме обвинявали, че съм бил част от Отворено общество - поне мога да присвоя определението!

Отдавна знам: в изкуството това, което си направил – никой няма право да ти го вземе; а ако не си сторил нищо – никой няма какво да ти даде!

Читателю, стоя гол пред теб такъв, какъвто майка ме е родила!
Не изпитвам страх, защото истината е моя страна.
Човекът може би лъже в живота си. Но когато пише – о, това вече е различно!
Това за мен е подобно на изповед. Като операция под ножа - никакви измъквания!
Нека става каквото трябва!

Тази книга ще бъде затворена единствено от Този, който отвори страниците на живота ми.
Авторът