Можем да се сбогуваме повече от веднъж

Няма нищо, което да ме радва повече от това, когато читател дойде при мен след публично събитие и сподели: „Вие ми вдъхнахте надежда и започнах активно да се боря. Накарахте ме да осъзная, че мога да променя нещата за себе си.“ Всеки път изпитвам голямо щастие и удовлетворение – виждам как съм им дал ценен дар: осъзнаването, че у всеки един от нас има неизчерпаем източник на сила. В посвещенията често им напомням за този източник. Ако продължават да го помнят, половината битка е спечелена. Дори ако туморът не изчезне или лечението не даде резултат, активното участие в собствената им съдба може да донесе вътрешен мир.

Обичам една фраза от писмо на войник по време на американската Гражданска война до неговата съпруга. Той нямал особени шансове да се завърне жив. Писал ѝ: „Ако не успея физически да се върна - запомни, че всеки път, когато усетиш ветреца по лицето си, аз съм с теб и те прегръщам“. Искам това чувство да бъде част от моя живот със семейството ми; желая в момента, в който усетят полъха на вятъра по лицата си, сами да си кажат: „О! Татко е тук при мен!“
Давид Серван-Шрайбер