Покани ме да вляза

Оскар и Ели са двама персонажи, всеки от които е жертва по свой начин. Те разчитат един на друг за своето спасение. Оскар е срамежливо и затворено момче на дванадесет години, което живее с майка си в мрачен жилищен комплекс на края на Стокхолм. Той мечтае да види баща си, който не присъства в живота му, а съучениците му ежедневно го тормозят и унижават; страхът му понякога го кара да подмокря леглото. От своя страна, Ели е странното ново момиче в квартала — тя не посещава училище, избягва дневната светлина и излъчва студена атмосфера и миризма на смърт. Разкрива се, че всъщност Ели е вампир с две столетия история, завинаги заключен в детско тяло и зависим от свежа кръв за оцеляване. Когато двамата се сприятеляват, животът на Оскар преживява значителна промяна благодарение на влиянието й; обаче реалността около тях остава непроменена — мрачна и заплашителна. Митът за вампира, който може да нахлуе у дома само след покана, служи като зловещ символ за близостта между героите.

Тази страшна свръхестествена история представлява също така трогателно повествование за приятелството и надеждата за спасение. Произведението на Линдквист има дълбочина – иначе би могло да бъде възприето просто като безсмислено насилие; но авторът успява интелигентно да внесе послание чрез него - коментира „Таймс“.

Способността на Линдквист като писател се проявява в умението му да манипулира времевите линии и пространствата в сюжета. Сивотата от ежедневието на Оскар контрастира със зрелищните кървавини във вакханалиите около него; това укрепва имиджа на Скандинавия като място с култов характер – където най-обикновеното може да се превърне в истински ужас - пише „Гардиан”.

Критиците отбелязват прилики с произведенията на Стивън Кинг: страховитите сцени оставят трайно впечатление дори през нощта—„Индипендънт“ предупреждават читателите си да четат книгата при дневна светлина.
[video]http://www.youtube.com/watch?v=8h39ikMdei4[/video]