Пражкото гробище/ мека корица

Малко над година след публикуването на "Пражкото гробище" в Италия, книгата бе издадена и у нас от издателство „Бард”, с превод на Стефан Тафров.

Томът съдържа 528 страници (на италиански) и вече цяла година е абсолютен бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноезични държави. След като стана достъпно на английски, популярността му се разпространи и сред англоезичното население. В Италия тиражът достигна впечатляващите 200 хиляди копия!

Главният персонаж е нотариусът Симоне Симонини, който през ХІХ век създава фалшиви документи. Той манипулира компромати за тайните служби на Франция, Прусия и Русия. Симонини е крайно антисемитски настроен човек, убеден че много хора извличат полза от това да обявят определени евреи за врагове и да им приписват всякакви престъпления.

Според издателите и самият Еко, романът свързва множество исторически събития – аферата Драйфус, Парижката комуна, Рисорджименто , войни и заговори.

Авторът подчертава, че всички герои в "Пражкото гробище" са реални личности с единствено изключение – главният герой представлява сборен образ. Еко споделя: “Стремях се да го направя най-циничната фигура в световната литература.”

Основната тема на произведението разглежда възхода на съвременния антисемитизъм чрез разработването на "Протоколите на Сионските мъдреци", документален сборник целящ доказване наличието на глобален жидомасонски заговор.
Според Умберто Еко светът има нужда от врагове; тези врагове винаги са различните – независимо дали става въпрос за катарите или евреите - оцелели през историята.

Заглавното гробище всъщност е старото еврейско гробище в Прага; там почива Юда Льов Бен Бецалел - главният равин по времето XVI-XVII век известен със сътворяването на легендарния Голем.

Еко сравнява новата си книга с романите-сериали от XIX век: “Този период беше богат не само със загадъчности но също така с ужасии.” Според него все още оставают нерешени мистерии около смъртта на писателя Иполито Нево или фалшификацията na „Протоколите”.

Идеалният читател според автора би бил този, който осъзнава реалността зад сюжета; той трябва да чувства как тревога го обхваща докато чете — усещайки потенциалната опасност дори във настоящето.

След появата си "Пражкото гробище" предизвика сериозно недоволство. Еко твърди че целял да покаже перверзността зад „Протоколите”, но получил обвинения в двойствени намерения.
Равин де Сени казва: “Посланието му изглежда двусмислено,” добавяйки че книгата не анализира явления а убеждава читателя относно злонамеренности към евреите.

В романа тримата основни субекта обвиняеми в заговор включват евреите както масонските групировки йезуитското братство – последните представяни негативно чрез героя Симонинти. Критиката акцентира върху рисковете които произлизат именно от опити за поставяне под общ знаменател такива сложни тематики без ясна граница между фактология и фикция."