Градината на очакванията и отсрещната врата

Преди време една радиожурналистка ме покани да избера песни за предаването, в което трябваше да обсъждаме различни теми. Избрах няколко свои любими парчета, осъзнавайки, че те не си приличат помежду си. Въпреки това бях доволна от избора си и дори се притеснявах, че не успях да добавя повече заглавия. Обаче самото предаване ми донесе известно разочарование – вместо песните, които споменах, бяха включени други произведения, непознати за мен и почти неприятни на слуха. Като допълнение имаше малко ранна опера, която също не очаквах.

След излъчването журналистката коментира: „Кристин, не знаех, че изборът ви е толкова обикновен и немузикантски. Просто изброихте хитове. Предишните гости предпочитаха джаз или класическа музика...“

Така разбрах какъв беше проблемът: моят вкус явно е трябвало да бъде уважен до известна степен, но всъщност той бе променен с цел подобрение и повдигане на нивото на шоуто. Екипът на радиото явно бе преминал през трудности в опита си да запази стила на предаването.

Това ме натъжи – не защото вярвах, че "драгият слушател" ще бъде по-щастлив с моите песни; аз нямам музикален опит и никога не съм смятала да се конкурирам с невидими противници относно композиции. Натъжеността ми произтичаше от факта, че ми зададоха въпрос относно моята музика.

Ако сте несигурни дали ще харесате дадено мнение или стил – просто недейте питате! Но ако искате истински да приемете човек такъв какъвто е – питайте го за всичко без резерви. Само моля ви - позволете ни да бъдем искрени относно това какво обичаме. Защото един ден можем внезапно да се окажем сред чужди вещи и тогава няма να можем da се пробудим."