Емили Л.

„Емили Л.", едно от по-късните произведения на Маргьорит Дюрас, авторка на „Хирошима, моя любов" и „Любовникът", представлява история за любовта, писателския процес и самотата в контекста на тези две дейности. В централната част на разказа двама души - мъж и жена - седят в крайбрежно кафене в малкото пристанище Кийбьоф, срещу Хавър. Те наблюдават другите посетители и играта на слънчевите лъчи с морските вълни. Жената (възможно е да става дума за самата Дюрас) споделя със своя партньор, когото вече не обича или все пак има чувства към него?, своето желание да превърне техния опит в роман. Случайно те забелязват двама самотници, които са дошли с яхтата си от остров Уайт – капитанът и неговата бивша красавица, която вече е изпаднала под влиянието на алкохола. Френските разговори се смесват с английските гласове и така невидимата, несподелена любов между френската двойка служи като фон за тъжната съдба на англичаните. Читателят започва да мечтае за онази загадъчна Емили Л., символизираща безумна страст и вдъхновение във вселената на стихотворенията и моретата.