Човек в градината

Моята поезия не се фокусира върху актуалните аспекти на човешкия живот, а по-скоро разглежда "човешкото състояние" и нашата ангажираност с основополагаещите въпроси на съществуването. Ние сме подвластни на времето, произлизаме от нищото и в крайна сметка се връщаме там; осъзнаваме този цикъл. Живеем в парадоксална реалност, където сме едновременно ограничени и свободни, ненавиждаме смъртта, но я приемаме като неизменна част от живота си. Стремим се да разберем света около нас, докато сами сме негови участници. Именно тази сложна ситуация трябва да бъде изразена в моите стихотворения. Темите за размисъл важат за всички хора независимо от техния произход, религия или политически възгледи – те са универсални и надхвърлят социалните обстоятелства. Да, става дума за действителността, представена чрез език, който поставя нови въпроси и отблъсква дадените отговори само за да постави още запитвания безкрайно – това е единственият начин да говорим за нещо толкова сложно и невъзможно напълно да бъде описано, макар че все пак желаем това./Рутхер Копланд/