Одисей

Ирландският автор Джеймс Джойс е роден на 2 февруари 1882 година в предградие на Дъблин, наречено Ратгар. Баща му е малък собственик и страстен поддръжник на Парнел, лидер на движението за ирландско самоуправление, докато майка му е дълбоко религиозна католичка. Джойс учи в Клонгоус – един от престижните йезуитски колежи в Дъблин, където печели редица награди. Семейството преминава през финансови трудности и постоянно сменя жилищата си с все по-бедни условия. През 1898 г. той започва обучението си в Дъблинския университет и след дипломиране заминава за Париж с намерение да учи медицина; обаче смъртта на майка му го принуждава да се върне обратно в родния град. Последвалите години извън страната са плодотворни за него – именно тогава създава най-значимите си произведения: стихосбирката “Камерна музика”, сборника разкази “Дъблинчани”, романите “Портрет на художника като млад” и “Одисей”, както и творбата “Бдение над Финеган”. Умира в Цюрих на 13 януари 1941 година от перфорирана язва.

Сюжетът на известния роман "Одисей" се развива само в рамките на един ден - 16 юни 1904 г., който сред почитателите и изследователите вече е известен като Блумсдей, именуван по главните персонажи Леополд и Моли Блум. В резултат през юни 2004 г. ще бъде отбелязана стогодишнината от този ден.

**Историята зад "Одисей"**

От периода между 1914 до 1921 година Джойс работи върху романа, части от който започват да се публикуват във литературни списания. През 1919 г., първоначалните пет епизода излизат в лондонското списание "Егоист", редактирано от Хариет Шоу Уийвър - негов верен почитател; обаче текстът бива възприет негативно от читателската аудитория заради непристоността си, което води до недоволство сред печатарите също така. Невъзможността да направи корекции или съкращения поражда конфликт у Джойс.
Между временното публикуване откъси също така виждат бял свят и във американското "Литъл ревю". Но обвиненията за нецензурност довеждат до санкции срещу редакторките Маргарет Андерсън и Джейн Хийп.
В опити да преодолее ситуацията след спреното публикуване през тези две периодични издания, през 1921 г., писателят достига до Силвия Бийч – млада търговка с книжарница „Шекспир & Cie“ в Париж с молба тя да отпечати книгата му при отказа другите издатели.
Тя решава а предостави ограничена серия специално предназначена само за абонати със заплащане предварително; рекламата обещава уникално произведение вместо просто литература.
На край получаваме успех: оригиналното издание излиза точно навреме – два дни след четиридесетия рожден ден на автора (2 февруари). Печатният тираж моментално свършва!
По-късно идват новини относно конфискуването при опити за импортиране към Англия , последвано от съдебна забрана.

Най-накрая едва през1934-та статутът става легален дори у Щатите благодарение намеси чрез решение показано активно веднага щом реабилитацията приключила успешно!

**Забележки относно ръчнописа:**
Процесът по работа около текста включвал сложност значителна частична корекция основана основополагаща грешки повтаряща активност без никакво закриване останала завещание конституция... Едновременно описвайки присъствени картини далечно време!

Романът носеше много отличителства обобщаващи асоциации несъмнено специфично ниво привличащ интерес модернистичната форма какъвто стоял пред нас...

Подобрявайте вниманието проследява което пишете защото всяко действие тук натрупало достойнство истинен избор позовавайки величие прозрение вдясно блести!