Мрачен Вардар

Този текст не представлява исторически роман, а по-скоро "роман на паметта", запечатана в старите фотографски плаки от експедициите на френския банкер и филантроп Алберт Кан преди началото на Първата световна война. Вдъхновение за написването му е снимка, показваща гърци, които напускат Мелник след подписването на Букурещкия мирен договор през 1913 година; именно там Хузури случайно разпознава лицето на дядо си.

През погледа на внучката той отново става дете и юноша в града между меловете, с корени от византийската епоха. Сюжетът се развива в контекста на упадъка на Османската империя, където балканските народи с помощта и одобрението на Великите сили искат своя част от територията.

Любовната история между гъркинята Елени и българския офицер Георги, който служи в личната охрана на цар Фердинанд, изправена срещу опустошения Балкан по време на войната, оспорва настроението към омраза.

Елена Хузури прави литературна "моментална снимка" за Македония – един кипящ котел готов да избухне във въздуха под влиянието на революции, великодържавнически фантазии, мобилизации и реформи организирани от младотурците сред военните стълбове и комитаджиите.