Мария-Антоанета

Скъпа сестро, пиша ти за последен път. Току-що бях осъдена, но не на позорна смърт, която е присъща само за престъпниците, а на такава, която ще ме отведе обратно при твоя брат. Надявам се да бъда невинна като него и в последните си мигове... Моля те да благословиш двете ми деца вместо мен... Нека и двамата разсъждават по начина, по който постоянно съм ги учила: че принципността и спазването на личния дълг са основата на живота; взаимното приятелство и доверие ще им донесат щастие... Нека вземат пример от нас! Дано синът ми никога не забрави думите на баща си, които аз нарочно ще повторя: да не търси отмъщение за нашата смърт!

Моля всички познати ... да ми простят страданията, които може би без да искат съм им причинила. Прощавам на враговете си болката, която ми нанесе... Имах приятели. Помисълът за окончателната раздяла с тях и осъзнаването на техните мизерии е най-голямото страдание, което ще занеса в гроба. Нека поне знаят, че до края съм мислила за тях.

… Сбогом!"