Човек за споделяне. Необикновени случки в моя обикновен живот

Чувството за автентичност играе съществена роля в спомените, които са част от новата ми книга „Човек за споделяне“. Искрено се надявам то да е било неизменна част и от ежедневието ми...

Почти петдесет години минаха след публикуването на първата ми стихосбирка – „Една усмивка ми е столица“. Колко много изгреви и залези сме преживели!... Убеден съм, че именно това чувство за истинност управлява моята самостоятелно направена лодка. Не опитвам да убедя нито себе си, нито другите, че тя е достигнала значими брегове. Знам добре колко трудно е да преминеш през цялото море с такава лодка! Но многократно съм плавал с нея през искрените вълнения!

Относно разказаните истории

В произведението „Свидна“ авторът описва увлекателната история на една българска жена, която среща в Исламабад по време на литературна конференция посветена на източната мистична поезия. Синът ѝ има проблем с бъбрека и тя трябва да пътува до Пакистан за скъпа операция. Там Свидна се запознава с богат бизнесмен, но тяхната връзка попада под строгите правила на Корана. Тя намира у Георги Константинов надежден човек, който може да я разбере.

В текста „Кажи, кажи, Оракуле“ авторът разглежда детските си спомени и лични размисли относно съдбата и стремежа към независимост в живота. Споделя своето мнение относно ясновидството чрез случки свързани с покойната Вера Кочовска.

„На гости при Шолохов“ ни пренася обратно към първото му самолетно пътуване зад граница на двадесет и три години; там той се среща със знаменития руски писател Михаил Шолохов и Юрий Гагарин. Освен личните си впечатления от двамата творци, авторът прави сравнение между романите „Отнесени от вихъра“ и „Тихият Дон“, обсъждайки универсалното значение на техните идеи.

„Почти нереална земя“ представя Индия и обикновения живот там; а в “Моите лични срещи със Захарий Стоянов” разказва как посещава мястото в Париж където загива великият български писател. В “Поздрави от Рая” Георги Константинов описва престоя си в Лимани, Швейцария — поканен от фондация сред колеги писатели от целия свят — като живеещ във стаята наречена "Камю". Там открива оригинални писма на Хемингуей до издателя му.

В текстове като “Забранено за възрастни” и “Между хапчето и ножа”, Константинов разкрива свои лични истории свързани със себе си και синa му i тематики около социалните проблеми днешния ден.
Историите "Случаят Квартално събрание", "Малки бележки за великото" και "Грешникът Иван" имат политически нюанс وразкриват огорченията натрупали се у автора спрямо властта както негови наблюдения върху избора na първи президент and подписването of new Constitution twenty years ago in Bulgaria.

„Ирански дневник“ предлага поглед върху Техеран，Исфахан和Шираz、生活在伊朗，女性日常的生活，她们藏着头发和面孔，而在《从达喀尔出发》则表达了对塞内加尔首都真实而质朴生活的惊叹。

Авторът определя текста „През Кайлъка за гарата” като опит za автобиографияt,speaking about his life from childhood in Pleven where he devoured books to the divorce of his parents to the publication of first poetry collection and subsequent events both professionally and personally.


„Безсъние в Константинопол” e посвeтeн nna майката mu , баща му 和 Истанбул。 而《自制的小船》则是对《分享的人》的评价以及作者Georgi Konstantinov个人的自我评估。