В страната на мъчениците

През целия си мандат в Македония Хилми паша се проявяваше като изключително внимателен дипломат, който не допускаше да произнесе дума, която би могла да разкрие истинските му намерения. Едва след младотурския преврат за първи път го чух да изразява открито възхищение от моралните и военни качества на македонците. По-късно, когато Турция бе принудена да напусне Македония, неговите коментари станаха още по-ясни: помня как веднъж ми каза, че според него е абсолютно очевидно, че само българите имат право на турското наследство в региона. През дългогодишното ми познанство с Хилми паша винаги съм усещал у него една постепенна промяна — еволюция, която вървеше успоредно с друга; той постепенно задълбочаваше своите съмнения относно руската политика.