Портрет на поета като млад

Точно в 00:00 присъдата е изпълнена.

Поетът в мен поставя край на поемата.

Последните редове са написани без промени:

Да – това е истина – за ръка
в онази нощ я изведох от себе си.

В свещените земи на паметта,
край църквата с плачеща върба,

убих я
с поглед.

Но не я погребах.

Край. Теа е мъртва, мъртва, мъртва.
Не помня лицето й, не чувам гласа й, не усещам аромата й. Коя аджеба беше Теа?
Свободен съм! Свободен съм!
Някой може ли да ми каже?

Наистина ли съм свободен?

"Портрет на поета като млад" е третият роман на Недялко Славов след "Фаустино" и "Вертиго", който ни връща назад във времето към една привидно забравена епоха, когато красотата бе вредна, а духовността - насилствено наложена чрез чужди практики. Тази книга представлява болезнено отражение на кривите огледала от нашето минало, в които се виждаха мечтите и любовите ни. Тя служи и като своеобразно отмъщение за чувствата ни, потискани но оцелели въпреки всичко. Написан с дълбоко трогателен поетичен език - разсмива до сълзи и тъжен до смях, романът завършва триптиха на Славов и няма аналог в българската литература.
Емил Андреев