Пътища на трансценденталния схематизъм

Пътищата на трансценденталния схематизъм водят към феноменологично разглеждане на опита. Процесът на мислене преминава през порта между априорното и апостериорното. Именно там, в Портала, се появяват феномените и започват своята свободна игра в контекста на опита. Феноменът не е просто явление или част от съществуващото; той не представлява инвариант или хипервариант на променливото, нито пък е само идея или понятие. Той е резултат от трансценденталния преход през Портала – плод на самия него. Феноменът функционира единствено в рамките на опита като форма на познание, която генерира нови прозрения за човека. През този портал феноменът "пречупва" онтологичната дейност на мисълта, предотвратявайки нейното догматизиране и идеологизиране. Без свободната динамика между феномените мисленето би могло да стане терористично по природа, но без активно мислене няма как да съществува човешки свят.

Феноменът служи като ключ за разгадаване тайната зад човешкия свят. Ако формата на чистото мислене представлява основополагаема устойчивост в онтологичните знания, то именно феноменът позволява осъществяване и разбиране в контекста на опитността, превръщайки я в смислово устроена реалност за хората. Всеки друг вид свят остава отчуждавано битие.