През иглени уши

Антонио Торес е роден на 13 септември 1940 г. в малкото бразилско село Жунко. На двадесетгодишна възраст се мести в Сао Пауло, където започва кариерата си като журналист. Литературният му дебют настъпва през 1972 г., а четири години по-късно публикува романа „Тази земя“, който получава преводи на френски, испански, италиански, немски, иврит и холандски език. През 1987 г. той печели наградата за роман на годината в Бразилия с творбата „Балада за изгубеното детство“, а десет години по-късно – през 1997 г., става носител на наградата от Бразилския съюз на писателите за книгата си „Кучето и вълка“, която е продължение на „Тази земя“. През 2000 г. получава отличието на Бразилската академия за цялостното си творчество.

„През иглени уши“ представлява третата част от трилогията "Тази земя" и завършва историята й. Десет години след последните събития Тотоним остава сам - разделен от жена си и децата си, загубил най-добрия приятел. Изправен пред спомените за важните хора и преживяванията в живота си, той търси причина да се изправи и да продължи напред...