Песните на Кабир
Издателство: | Хайдакан |
Брой страници: | 144 |
Година на издаване: | 2015 |
Дата на издаване: | 2015-12-18 |
ISBN: | 9789548299244 |
SKU: | 97550200010 |
Размери: | 13x20 |
Тегло: | 180 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 14 лв. |
Поетът Кабир е сред най-забележителните фигури в индийския мистицизъм. Въпреки че той е основател на учение, към което продължават да се причисляват почти милион северни индуси, за нас Кабир остава жив като мистичен поет. Поезията му може да се определи както като вдъхновено реагиране на прозрението относно Реалността, така и като форма на пророчество. Специфичното призвание на мистичното съзнание е да служи за мост между две заповеди: от една страна – да изразява любов и възхищение към Бога, а от друга – да се завърне при хората с разкрития за Вечността. Поради това артистичният израз на такова съзнание притежава двойнствен характер; той представлява любовна поезия, която често носи мисионерска цел. Песните на Кабир са пример за едновременно проявление на екстаз и милосърдие.
1.
„О къде търсиш мен, мой слуга?
Погледни! Аз стоя до теб.
Не съм нито в храма, нито в джамия,
Няма ме ни в Кааба , ни в Кайлаш .
Не присъствам в ритуали или обреди,
Нямам връзка с йога или аскеза.
Ако истински ме търсиш, ще ме видиш веднага.
Ще те срещна тук и сега.
‘О садху! - казва Кабир - Бог е диханието във всеки дъх.’
2.
Какъв смисъл има да питаш светеца
в коя каста принадлежи?!
В крайна сметка свещеникът, войникът,
както занаятчията с трудния си живот,
всички тридесет и шест касти
еднакво стремят към Бога и щастието си.
Да питаш каква каста имат светите люде
е просто глупава заблуда.
Бога търсят бръснарят, дърводелецът или перачката,
Райдас или Швапача — щавача.
И индуси със мюсюлмани достигат Целта,
където няма следа от разделения или граници.
...
24.
Повече от всичко ценя любовта в своето сърце,
защото тя ми дарява безкраен живот във света.
Тази любов наподобява лотос,
който расте във водата,
но не докосва замърсяванията около него.
Тя прилича на жена, влизаща огън
по повелята на любовната си обич
и макар другите да страдат около нея,
тя никога не пренебрегва чувството си.
Този свят е океан с дълбоки бурни вълни
и трудно преодолим пътешественика чака.
Кабир казва:
‘О садху! Малцина успяват да стигнат незримият бряг.’“
.
.