Държавна сигурност предимство по наследство

На кого е в служба Държавна сигурност? Каква роля играе нейната специфична институционална култура върху българското общество по време на Студената война и след това? В каква степен професионалните истории на водещите офицери от системата подкрепят твърденията, че те са защитавали националната сигурност?

Тези въпроси разглеждат изследването на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, част от поредицата „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало. То е основано на лични кадрови дела и възстановява биографиите на 47 известни офицери от Държавна сигурност през целия период на нейното функциониране. Книгата акцентира, че вниманието трябва да се насочи не само към агентите и тайните сътрудници, а също така към техните основни офицери, които образуват ядрото на организацията.

Какви условия е имало за постъпване в работа и как е протичала кариерата в йерархията? Какво мотивирало служителите в Държавна сигурност? Били ли са действително внимателно подбрани високообразовани специалисти или представлявали "меча" на пролетарската диктатура - "очите и ушите" на партията и народната власт? Кадровите документи показват ясната зависимост между идеологията и партийната лоялност като решаващи фактори за дейността им, което определя индивидуалния профил и кариерния път всеки един служител.

В историята могат да се различат две генерации офицери: първата – която ръководила службата непосредствено след 9 септември 1944 г., носеща отговорността за големите репресии през края на 40-те до началото на 50-те години; вторият контингент навлиза в системата през 60-те и 70-те години, заемайки ключови позиции при края на комунизма. Изследването разкрива механизмите зад функционирането й и търси причините за влиянието й върху обществото дори след падането му. Авторитетът заключава, че обширната мрежа от агенти превръща проблематика с институционалната култура във важен въпрос извън самата институция и времевия интервал окачени с формално съществуване.