Манастирският чай

Произходът на манастирския чай датира от древни времена. Според някои източници, той за пръв път се е появил в северните манастири на Древна Русия, където монасите са го използвали за лечение на различни заболявания. Хората считали този чай за най-мощното средство, способно да възстанови дори сериозно болни пациенти.

С времето рецептата била забравена и едва в края на ХХ век отново станала известна; билковата формула била възстановена от архимандрит Георгий, старец и настоятел на Тимашевския Свето-Духов мъжки манастир в град Димашевск, Краснодарска област. Именно затова сместа получила името "манастирският чай на отец Георгий", който бил известен лечител в региона. Чаят е преминал през множество тестове в Русия, Беларус, Казахстан и Украйна; много хора споделили положителни впечатления след употребата му.