Спомен за сън

Данила Стоянова е родена на 7 октомври 1961 г. в София и израства сред книги, музика и разговори. Овладява английски език още от ранна възраст и проявява страст към пианото си.

Стихотворенията й изглеждат сякаш бързат да се появят, а времето ги настигне. Нейната дарба за самота я свързва с поезията на Емили Дикинсън, с която има връзка още от детството си. Погледът й е едновременно топъл и прецизен, анализиращ как светът е устроен и болката, която произлиза от това устройство. Тя нежно разкрива механизмите му, приема ги и им прощава. Екзистенциалната тревожност в стиховете й придава особено интензивно битийно усещане; те съществуват в странно следобедно време, където познанието предшества събитията, които го пораждат.

Посещава френската гимназия, но не успява да завърши последния клас поради здравословни проблеми - на 17 години получава диагноза лимфома. Следват шест години борба с болестта включително лечение в Париж и тежки химиотерапии. Чете много литература и превежда поезия; мечтата й е да стане театрален режисьор.

Умира в Париж на 3 септември 1984 г., само на 23-годишна възраст.
Нейният живот продължава да се развива – той се случва дълбоко вътре в нея вместо просто във времевата линия./Яна Букова/