Сидхарта

У Херман Хесе (1877-1962) може да се открие онова, което Джон Барт в своята повест "Дуниазада" описва като "трагически оптимизъм". Той е автор с тъжен хумор. Някои читатели виждат карнавала в неговите произведения, докато други разпознават морална параболичност. Тези характеристики не са взаимно изключващи се. Въпреки това иронията на Хесе често остава недоразбрана и игнорирана. Това е разбираемо предвид множеството читатели, които търсят Учител с интуитивно познание - наставник, който не моли за послушание. И днес тази потребност продължава да съществува – успехът на Паулу Коелю служи като актуален пример за това. Куелю до известна степен черпи вдъхновение от прозата на Хесе... Но ако вече сме споменали Коелю, нека разгледаме как стоят нещата при един писател от времето на реален дефицит на хармония и болка. Защото днешната болка е замаскирана от съмнения относно нейното истинско значение. В ерата на симулациите Хесе представлява един старомоден търсач на автентични ценности... /Йордан Ефтимов/