Любов по време на социализъм

Намерих тази тетрадка сред ръкописите на дядо ми, която беше внимателно скрита в един много стар сандък, облепен с етикети от различни пристанища и използван за пътувания през океана. Дядо я бе закупил от антиквариат, защото имаше страст към стари предмети. Тетрадката съдържа двеста страници с черни твърди корици и беше под двайсетте годишнини на списание "Златорогъ", написани от литературния критик Владимир Василев. Бях свикнала да разпознавам почерка му, тъй като често преглеждах неговите млади ръкописи. След това той премина на компютър и не ме интересуваше да разглеждам файловете му.

Може би дядо ми наблюдава всичко отнякъде и се сърди на мен. А баба, когато разбра какво открих, му се нахвърли: "Вие казахте, че сте я изгорили! Защо пак ме лъжеш?". Сигурна съм, че го е чула, но нямам представа какво й е отвърнал в крайна сметка.

Не се гневи на мен, дядо. Липсваш ми страшно много и истински ми тежи отсъствието ти. Не мога да посещавам баба толкова често колкото бих искала; знам обаче, че тя не е сама – говори си с теб и понякога ме ядосва като споменава колко време било настъпило да ти направи визита завинаги.