Пленени от спомена

Книгата на Павел Павлов, озаглавена "Пленени от спомена", заема важно място в неговия творчески път като театрален и литературен деятель. Тя съдържа не само лични спомени за известни личности от българския театър и кино, с които той е имал възможността да се срещне и работи, но също така представлява размисъл, разговор със самия себе си и оценка на собствената му съдба като творец, дарен от Бога с талант и щедро сърце. Искреността и топлината на тази интимна изповед са особено осезаеми в страниците, посветени на неговия учител проф. д-р Кръстьо Мирски. Павлов вложил много години и духовни усилия в театралното изкуство, което се превърнало в негова професионална страст. Неговите постановки както в столицата, така и извън нея – включително телевизионните предавания, където той бил един от първоначалните иноватори – демонстрират ранното му разбиране за силата на широката аудитория и техническите средства за визуално влияние; всичко това утвърдило репутацията му сред почитателите на Мелпомена. С тази аура около него навлязоха във моя живот чрез запознанството ни до развитието на дълготрайно приятелство, което продължава до днес. Лично свидетелствувам за някои звездни мигове от кариерата му - например периода в театър "Сълза и смях", когато неговите произведения като "Очите ми зелени, устата ми хубава" по Селинджър, "Солунският чудотворец" по Фани Попова-Мутафова и "Две хубави очи" по Яворов станаха значими културни събития привличащи зрители почти магически. Това бе естествено проявление на чувството у хората за празник și необходимостта им да взаимодействат с истинско изкуство.
Атанас Свиленов