Аутопсия на една любов

На третия такт, с приглушен и мистериозен звук, Жоро на контрабаса се включи: осмина... пауза... осмина... пауза, две осмини... пауза...
"Болеро" от Рабел.

Бени наклони глава към микрофона, постави флейтата на устните си и от тях зазвуча безкрайната мелодия, която сякаш идва от нищото – загадъчна,
сладострастна и топла като испанска нощ. Тя носеше в себе си непозната опасност и тъмна страст; звучеше като магическо заклинание с предчувствие за нещо, което дебне и е неизбежно… изпълнена със скрита предупреждение, мрачна тържественост – ножове, нощи и лоша кръв! - една единствена горда мелодия без промяна в темпото. Всеки следващ инструмент я поема и повтаря с все по-голяма сила; тя се издига все по-високо и все по-мрачно. Ритъмът на барабанчетата става все по-ясен и остър до момента, в който инструментите не достигат кулминация във форте – разширяваща се до огромни размери сфера на звука: екзалтирани, напрегнати и обречени… След това всички избухват на финала в единствената зловеща вариация на това страховито произведение, където мелодията, ритъмът и тактът резонират едновременно в черната бездна на вечността.