Възмездието на Изида кн.5

"- Идвай! - промълви глас от тъмнината. Водачът на бандитите обиколи около кладенеца. - На колене! - той се поддаде. Зачака неясни фигури и усети уханието на жасмин. - Имаш ли я?
- Да, господарю.
Изведнъж нечии ръце рязко му взеха книгата от скута.
- Видя ли какво има вътре?
- Не, господарю.
- Лъжеш! Отворил си я вместо да наблюдаваш действията на хората си.
- Не, господарю...
Предводителят на себаусите чу лек шум, последван от иззвук на опънка. Стрелата се заби дълбоко в гърдите му – беше изпратена толкова близо, че го събори по гръб върху пясъка. Кръв потече от устата му и тялото му започна да трепери в конвулсии. Последното нещо, което чу преди да се удави в собствената си кръв, бе заповедта тялото му да бъде погребано дълбоко в пустинята."