Нищо не е различно. Нищо не е същото

Сигурна съм, че в много отношения прекалявам с описанията на пустотата и бездната в душата си, използвайки сложни термини. Но ти трябва да повярваш, че всичко това носи значение и може да бъде разбрано.

То е равно на:
кошницата с ябълки от
странстващия продавач,
тихото движение на
костенурките край пътя,
оголените корени в
изгорялата гора под Мальовица,
самотността, ако се представиш като понтонен мост
по река Дунав или Темза,
чупливите черупки на
изядени орехи,
всичко и нищо едновременно.
Приятелко...

По-лесно би било да продължа напред, но тази спирка е активност – страхотно изтощителна борба с невидими рани, която постоянно поглъща живота ти.

И може би ако успееш да проумееш това, ще откриеш самото щастие; не знам...