Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията

С вълнение представям на читателя тази книга, която е създадена с дълбоки чувства и отговорност към фактите от нашата национална история. Стремежът ми беше да напомня за важните събития през две революционни десетилетия - установяването на комунистическия режим в България и опитите за неговото разрушаване. Смятам, че тези два процеса са неразривно свързани. Също така се опитах да разкажа на младите какво представляваше тоталитарният червен режим и как той повлия на живота на българския народ. Исках да обясня как държава с добри жизнени условия и образован, активен и талантлив народ успя за половин век да стигне до разорение и деморализация. Вярвам искрено, че светлото бъдеще на България зависи от самите й граждани.

Нася Кралевска

В един специален поглед
Ние – свидетелите и участниците в драматичните моменти около падането на комунизма и началото на демокрацията у нас – помним много конкретни случаи, но често губим представа за цялостната картина относно сложните процеси, които все още остават скрити. Чуждестранните наблюдатели може би виждат основните направления по-ясно, но им убягват детайлите; а именно те често предоставят ключа към истинската същност на случилото се. Това потвърждава известното твърдение: когато си вътре в гората, виждаш отделните дървета; отвън пък забелязваш само горичката без подробности.

В това отношение авторката Нася Кралевска притежава уникален поглед като човек със собствен опит и страничен наблюдател едновременно. Тя е родена българка, живееща в САЩ от 1985 година, но никога не спира да следи проблемите на родината си. Годишно прекарва няколко месеца тук като пряк свидетел på всичко случващо се у нас; докато е извън страната обаче активно проследява всички налични документи, периодичния печат както местен така чуждестранен относно трудния преход от комунизъм към демокрация у нас. Нейният талант като разследващ журналист комбиниран с ясно изразена позиция (тя има образование по немска филология и журналистика) ѝ позволява да направи особен анализ както за времето под диктатурата , така και във първоначалния период след промяната.

Разбира се книгата "Без заглавие" не претендира да бъде окончателно историческо изследване или научна работа (макар фактическите данни там внимателно проверени), а попада в категорията документална проза със субективизъм който е неизменна част от жанра . Личното мнение натоварено с ясни симпатии или антипатии придават публицистична сила върху описаните ситуации . Акцентът поставян върху определени теми произтича директно от личната перспектива нa автора , която няма възможността винаги напълно адекватнo оценява важността on events at this period of time.

Кратки разговори с политици допринасят значително чрез нова информация относno вече познати ни ситуации.
Несъмнено този нарисуван портрет ще провокира размисли сред българските читатели над преживяванията им , интересувайки зад граница където информираността остава непълна.
Йосиф Перец