Първи корабен дневник на български мореплавател

В представената мемоарна книга е публикувана само малка част от обширната кореспонденция на капитан I ранг Станчо Димитриев, която включва 386 писма до съпругата му Невянка Димитриева за период от десет години (1897-1907 г.). Избрани са 98 писма, оформени като корабен дневник, основно от неговото плаване с френския ветроход "Мелпомен" към Канарските и Азорските острови през 1897 година. Освен това се публикуват и 13 по-забележителни писма относно дипломатическите му мисии в чужбина, както и пътуването с учебния крайцер "Надежда" до черноморските пристанища на Русия и Турция. Тази частично разширена кореспонденция излиза наяве след 107 години и придобива историческо значение.

Трагичната съдба на капитан I ранг Станчо Димитриев напомня за "Аферата Драйфус" във Франция, но у нас е известна като "Аферата Пишон и нейната жертва" (Петър Петров, 1968 г). Тя служи като ярък пример за политическата действителност в България през Балканската ера и показва как образовани морални личности могат да бъдат унищожавани по най-недостойните начини. Такива случаи в нашата нова история след Освобождението (1878 г.) не са рядкост. Завистта – неприятна черта у българите – често става причина за съсипване на способни индивидуалности.

За популяризирането и последвалата реабилитация на Димитриев след 55 години значима роля играе Владимир Павлов, дългогодишният уредник на Военноморския музей във Варна, доктор по исторически науки. През 1973 година той издава монографията "Български морски офицери", в която първият споменат човек е капитан I ранг Станчо Димитриев – завършил академично военноморско образование в Англия и бил първият българин началник на Военноморския флот.
От съставителите