Eric Clapton

Моята отдаденост на музиката е отчуждила всички около мен.

Първата китара, която видях, беше по телевизията. Джери Лий Люис изпълняваше 'Great Balls Of Fire'. Това ме зашемети; усещах сякаш гледам нещо от друг свят.

Станах рок звезда. Въпреки че в началото това не ми се искаше, така се развиха събитията. Наслаждавам се на живота си като такъв.

Първоначално "Cream" трябваше да бъде блус трио... нещо подобно на Бъди Гай с ритъм секция. Планирахме да свирим в малки клубове... не желаехме да ставаме известни по какъвто и да е начин.

Нямах представа какво ще стане с 'Layla'. Просто беше една мелодия. Когато стигнеш почти до края ѝ, тогава ентусиазмът ти започва да расте и осъзнаваш, че имаш нещо изключително силно.

Когато започнахме записите на втория албум на Dominos, парите, наркотиците и жените толкова много навлязоха в нашето ядро, че вече нямаше как да комуникираме помежду си.

Излизането ми самостоятелно бе огромна стъпка, която сериозно ме разтресе. Защото тогава трябваше да приема факта, че съм възприеман както като поп музикант, така и като рокнрол артист и блус музикант едновременно.

Аз съм човек със строго установени навици и нищо в живота ми не ме радва повече от рутинните занимания – дори ако става въпрос само за годишен проект в Royal Albert Hall. Не виждам причина това да спре.

Свиря най-добре под голямо напрежение или когато смятам, че няма нищо останало у мен.

Той (Джими Хендрикс) стана и изсвири две песни с нас (Cream), а аз знаех, че всичко приключи що се касае до гитарните герои. Джими притежаваше всичко - имаше всички трикове и свиреше като гений.

Мисля, че вече съм имал интимни отношения с над хиляда момичета. Това беше детска мечта за мен.

Смертността на моя син и Стиви Рей ми показа колко кр fragile животът може да бъде; ако получиш още двадесет четири часа – това е благословия. Най-добрият начин da го погледнеш е именно така.