Хетерата. Историческа фантастика

"Хетерата" на Иван Робанов е едно от най-значимите произведения в българската литература, което разрушава дългогодишните идеологически представи за историческия роман у нас. В него се срещат остатъци от траките, славяни и прабългари по един неочакван начин. Романът представлява мощна метафора на женствеността, която е преминала през различни изпитания и ни свързва с глобалната история.

Според Кирил Кадийски, "Хетерата" съчетава рядък жанр - историческо фентъзи, където главната героиня обхожда слоевете на световната история и ги прави магнетично привлекателни. Александър Томов отбелязва впечатляващото количество информация, която авторът успява да интегрира в текста.

Полемиката с Ана Комнина – изключителна византийска писателка и дъщеря на император Алексий Комнин – предлага предизвикателство за въображението ни и ни въвежда в значими исторически процеси. Според Владо Даверов, "Хетерата" може да предостави множество отговори относно идентичността ни като българи и посоката, в която вървим.

Терминът "историческа фантастика", според автора, служи като защита срещу скептиците, които могат да твърдят че такова място или хетера не съществуват. Той подчертава наличието на Византия както в миналото така и в настоящето; ако неговото творчество вдъхновява нови герои, то самият контекст на романа остава верен на истинските исторически факти - от богомилството до кръстоносците.