Внезапна освобождаваща мисъл

Шел Аскилдсен, роден през 1929 година, е считан от много хора за един от най-влиятелните норвежки писатели след Втората световна война. Той два пъти получава наградата на норвежката литературна критика и е носител на множество други престижни отличия.

Дебютът му се състои през 1954 г., но истинското признание идва едва в 80-те години с публикацията на сборниците "Нищо за нищото" (1982) и "Последните бележки на Томас Ф. за обществото и хората" (1983). Теми като екзистенциалната криза, социалната изолация, самотата и отчуждението между индивидите, особено сред близките роднини, са централни в творчеството му. Стилът му наподобява донякъде този на Хемингуей и френските неороманисти; той често бива описван като "минималистичен", характеризиращ се с икономичност в езика, опростени синтактични структури и отсъствие на патос или емоционални нюанси. Понякога разказите му придобиват драматургична форма, съсредоточавайки се върху диалози или монолози, които често звучат като цитати. Според редица критици цикълът разкази "Последните бележки на Томас Ф." представлява едно от най-добрите произведения написани в Норвегия през 80-те години.

Творбите на Аскилдсен са преведени на деветнадесет различни езика.
Сред романите му можем да открием: "Господин Леонард Леонард" (1955), "Братът на Давид" (1957), "Заобикаляща действителност" (1969), "Скъпи, скъпи Улуф" (1974) и "Ежедневие" (1976).

В областта на разказите той предлага заглавия като: "Вече ще те изпращам чак до дома" (1954), "Кулиси" (1966), „Нищо за нищото“ (1982), „Последните записки на Томас Ф.“(1983), “Внезапна освобождаваща мисъл” (1987), “Голямата пустош” (1991) и “Кучета в Солун” (1996).