Форми на масовата култура

**Въведение**

Тази книга представлява своеобразно продължение и отговор на публикуваната през 2002 година "Общи бележки за българската фолклорна култура". Основната причина за това е, че различните култури взаимодействат помежду си, а самото взаимодействие също носи своя уникална култура.

В днешния ден все по-очевидни стават последиците от сблъсъка между нашата фолклорна традиция и масовата култура. Под термина "масова култура" разбираме онази форма на изкуство, която се произвежда според стандартите на индустриалното производство; тя се разпространява чрез медийните технологии и е предназначена за широката общественост – огромен сбор от хора извън вътрешните структури на обществото.

Интересно е да отбележим, че диалогът с Запада не започва в последните десетилетия на XX век; неговото начало може да бъде проследено още преди средата на века. Интензивността му значително се увеличава, особено когато западните ценности са забранени под предлог за тяхната "упадъчност" и "буржоазност". За много критици западната култура символизира масовата култура, която според марксистките възгледи действа като нов опиат или съзнателно измамване (капитализмът отвлича вниманието на хората от истинските им проблеми). Процесът на отчуждение в труда прехвърля своето влияние върху потреблението и развлеченията - във всичко това можем да видим проявленията на фалшивата култура.

Механизмите за обмен между съвременния народен стил и западната масова продукция зависят силно от бързия напредък в технологичните средства за комуникация и широкоразпространение. Чрез тези инструменти системите от символика, митология и образност при масовата культура оказват влияние както върху реалния живот, така и върху въображението ни. По този начин специфични проекции и идентичности допринасят към националната ни културна тъкан. Масовата культура не само включва разнообразие, но също така сама участва активно в поликултурната действителност.