Молитва

Да се върнеш в родния дом, когато вечерта тихо затихва и нежната нощ разстила своите обятия, за да приюти тъгата на нещастните. След като си оставил тежестта на черната умора, която безмилостно те преследваше през дните ти, с несигурни стъпки тръгваш да събудиш радост у дома пред очаквания гост.

Старият човек те посреща на прага и поставя челото си на изтощеното рамо. Потапяш се в милата му усмивка и многократно повтаряш: "мамо, мамо..." Скромно навлизаш в познатата стая – последното ти убежище – и шепнеш тихи думи сред тишината, вперил поглед в старата икона: „Дойдох да чакам знак за мир, че моето слънце е извървяло своя път...“

О, скрити стенания на печален странник, който напразно си спомня майка и родина!