Глобални заплахи

Новият XXI век носи със себе си множество рискове и твърде малко надежда за тяхното разрешаване. Хората започват да осъзнават, че тероризмът в Кавказ, Близкия изток и Централна Азия е просто димна завеса, която прикрива как имперските сили се настаняват около находищата на нефт и газ, вземайки контрол над рафинериите, петролните кладенци и тръбопроводите. Всъщност борбата за енергийни ресурси стартира още в началото на 90-те години на миналия век в Персийския залив.

През второто десетилетие Русия води ожесточена война в Чечения и извършва подривни действия срещу Грузия поради прозападната й политика. Известно е също така, че през Кавказ преминават ключови транспортни маршрути за нефт и газ към пристанища на Черно и Средиземно море.

В опит да открият Осама бин Ладен американците с партньорите си навлизат все по-дълбоко в планините на Афганистан, попадайки във войната без изход – подобно на руснаците през 80-те години.

Европа посреща имигрантски потоци от ислямската култура, които формират нова идентичност и променят необратимо лицето на Западната цивилизация. Само шест десетилетия след края на Третия райх улиците на големите градове в Европа и Русия са изпълнени с бръснати глави, кървавочервени знамена и черни свастики. Днешният „враг” са имигрантите мюсюлмани; утре може би пак ще бъдат евреите.

Политическата класа по света деградира: част от нея проявява комплекси за малоценност, а друга прибягва до насилие или отравяне срещу политическите си противници.

Заради намалената социална чувствителност светът бързо върви към глобална военна катастрофа. Но ако оръжията не унищожат човечеството, природните бедствия могат да свършат работата вместо тях – ние постоянно предизвикваме Природата.

Все пак има възможности за положително развитие ситуации при условие че разпознаем глобалните заплахи. Това е основното послание на настоящата книга.
Димитър Х. Попов