Лептата и други разкази - двуезична

Илиас Пападимитракопулос е част от поколението на следвоенните писатели, появило се малко преди и след 1974 година, когато военната Хунта падна. Той споделя много общо с други автори от същия период (като Валтинос, Дука и Нолас), но все пак следва своя уникален път в прозата. Вероятно заради характера си или важността на своите есета, той става символ на новото начало в литературата. Влиянието му върху гръцката проза е значително и вдъхновява множество млади творци.

Като професионален военен лекар, той обикаля почти цялата страна и опитите му служат като основа за неговите разкази. Темите са разнообразни и безкрайни. Като автентичен минималист, пурист и перфекционист, Пападимитракопулос може да напише кратък разказ дори само с името си; стилът му винаги балансира между трагичното и комичното, отказвайки да се подчинява на каквито й да било ограничения.

След дебютния си сборник "Зъбна паста с хлорофил" (1973) последват още шест сборника: "Творчеството на прозаика Никое Кахтиуис" (1974), "Топли морски бани" (1980), "Четири местности" (1996), "Писма до годеника" (1998), "Розамунда" (1999) и "Зависи от теб" (2000). Сборникът „Лептата и други разкази“ включва дванадесет истории със семеен контекст в автобиографичния тон – баща, майка, чичо Геортиос, вуйчо Нондас, баба и куче.

Всички тези произведения са наситени с дълбоки чувства; те приличат на поезия с незабравими завършеци като „Майко, нашето мандариново дърво е живо!“ или „В блуждаещия му поглед видях явно презрение“. Завършекът не представлява просто край на историята; той носи допълнителен смисъл за читателя при затваряне на книгата.

По инициатива на издателя г-н Младенов това издание бе направено двуезично с цел улесняване изучаването както на гръцкия така и на българския език чрез сравнителния анализ при преводи.
Йордан Поромански