Силвена. Роман

Когато оставаше сама, след като се наслади на телевизионни предавания и радио предавания, Силвена често изпитваше отвращение и недоволство от оглупяването и малокултурието, с които българският народ все повече беше подлаган. Тя редовно размишляваше за безкрайността на вселената и преходността на човешкото съществуване, както и за цикъла на живота около нея в планината. Дори тревите, дърветата и камъните – считани за вечни – носеха знаци на изменчивост. Планината и дъждовете оказваха влияние върху тях; скалите също постепенно се рушаха, макар че този процес бе много по-бавен в сравнение с краткия живот на хората. В нейното мнение те изглеждаха по-устойчиви към раните на времето и смъртта. Често си задаваше въпроса защо всичко това е така? Защо хората станаха толкова алчни за пари и богатства? Защо проявяваха такава жестокост един към друг? Натрупването на средства ставаше толкова лесно да нахлуе в душите им, че понякога забравяха всичко останало освен какво могат да вземат или присвоят - дори със цената на всичко...