Кризата на публичния мениджмънт

Животът беше беден, забранен, предопределен, спокоен и еднообразен. Сега обаче е меркантилен, без ограничения, истеричен и изключително различен. Отгоре и отдолу съществуват еднакви материали и актьори в разнообразни роли.

Както преди, така и сега на върха стоят системни бандити, които безсрамно експлоатират държавата за свои лични интереси. В миналото те бяха комунистически патриоти или интернационални "лидери", подкрепяни от Москва; днес са демократични капиталисти с патриотични нагласи и вече глобалистки "елити" под опеката на Брюксел и Вашингтон.

Същите групировки, родове и техните слуги управляваха социализма както сега ръководят модерния капитализъм - в зависимост от това накъде духа вятърът. А народът продължава да се крие и оцелява по старому; единствено има нова възможност – емиграцията. Преди хората бяха верни на партията си като социалистически работници; днес са лоялни към олигархията/мафията като некадърници със загубени души.

Има мнение, че ситуацията можела да бъде още по-лоша; вероятно би могла да бъде много по-добра. Най-сигурното обаче е положението такова каквото е. Ако ни харесва или не – трябва да се променим или просто да приемем реалността такава каквато е. В първия случай имаме надежда за смислено действие; във втория няма такъв шанс. Изборът стои пред всеки от нас индивидуално а след това – пред всички нас колективно ако успеем да действаме “заедно”.
Светослав Ставрев