Когато един мъж е на колене/ 100% крими

След дълго време и няколко заповеди, отправени към мен с насочени оръжия, двама мъже тръгнаха. Те бяха здрави момчета, облечени в бронежилетки и качулки. Наблюдавах ги в очите - ту единия, ту другия. Десният изглеждаше спокоен и хладнокръвен. Ако решех да извадя цигари от джоба си, той вероятно нямаше да стреля по мен. Но вторият – Боже мой, какъв ужас го беше обзел! Даже при най-малкото ми движение щеше да ме простреля без колебание. Е, какво пък? И това е вариант.
Краят на маршрута... Каква радост е да достигнеш финала.
Дори ако трябва да бъдеш последен.
Изведнъж прокарах дясната си ръка под якето към въображаемия кобур.
Внимателно, момчета; нещата са лоши. Ако имах пистолет и желаех... тогава вие...
Първият стреля панически. След него се чуха изстрели от джиповете. Тогава полицаят вдясно също натисна спусъка.
Студено и точно - между очите ми...

С чиста съвест мога да заявя, че отдавна не съм попадал на толкова силен текст от български автор. Повестта „Когато един мъж е на колене" представя трагедията с жестокост и безизходица по много детайлен начин; Андрея Илиев умело пресъздава картината на корупция и насилие, както и вулгарното отношение към човека и пренебрегването на лекарската клетва… Всичко това са теми от нашето ежедневие, но когато са изложени чрез словото на автора, действат като удар за читателя.
Георги Величков

Андрея Илиев два пъти печели награда от конкурса за криминални разкази „Атанас Мандаджиев": през 2005 г., получава Голямата награда , а през 2007 г.—първото място."