Нашенци. Избрани разкази - тв.к.

Тези произведения са създадени между 1933 и 1940 година. Те бяха публикувани като подлистници в един столичен вестник (в. "Зора" - бележка на редактора). Теснотата, която все още преобладава в долните нива на нашата преса, не им позволи да се развият напълно, затова останаха малки и донякъде незавършени. Дали става въпрос за разкази или фейлетони – оставяме на специалистите да преценят. Въпреки многото си недостатъци, те продължават да бъдат търсени от читателите, което не е особено похвално за тях.

Възможно е обаче тези текстове да представляват автентични образи от онова време с доза хумор. Според казаното народите приличат на деца – не харесват морални поуки и предпочитат забавленията при достигането до истините. Освен това се твърди, че ако сатирата е хирургически инструмент, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Приемайки това, можем само да се надяваме този сладък мехлем да бъде произвеждан масово и леснодостъпен навсякъде около нас, защото у нас има много болки нуждаещи се от лечение.
Чудомир