Странни места... интересни хора

За да бъде написана такава книга, са нужни наблюдателност, усет към детайлите, готовност за пътуване и значителна доза хумор. Рандъл Бейкър притежава много от тези качества. Приятелството ни, продължаващо тринадесет години, ми позволи да бъда свидетел и участник в множество споделени моменти, които той умее да предаде с дистанцията на натрупания опит и същевременно с ентусиазма на младостта си. С необходимите детайли разказва за сложни ситуации с лекотата на любопитен човек, който винаги очаква новото.

На пръв поглед безгрижните шеги не нарушават неговия характер; напротив - правят го по-глобален. Читателят обаче рискува да пропусне уникалната перспектива и задълбочения анализ под повърхността на усмивката му. Авторът е критичен спрямо света около него и чрез контраст показва истината по един провокативен начин – понякога може да изглежда прекомерно със своето "моята истина е ваша истина", но защо не? Когато четем книгата, често бихме искали това действително да е така.

Това желание се усилва от многобройните интересни факти относно политическата ситуация и културата на страните, които посещава; благодарение на тях сме склонни да простим известна самоувереност у автора. Високата чувствителност в изразяването понякога губи своята сила при превода към българския език, но все пак улеснява достъпа до по-широка аудитория.

Непрестанното сравняване между видяното и историческия контекст или достиженията на англосаксонската култура представляват важен аспект от книгата и оригинален метод за нейното популяризиране. Тези паралели подсказват също така, че древните народи вече не държат монопол върху световния напредък; светът около тях генерира нова информация през хаоса си — част от която заслужава внимателно изучаване. Именно тук Бейкър най-добре се свързва с Нов български университет чрез мотото: "Да не се боим от разнообразието", което обяснява защо е вторият почетен професор сред двадесетте двама във висшето учебно заведение.

Когато пишех този предговор, ми се ще авторът да включи една снимка от онези мигове – където усмивката му комбинира радостта от преживяното със скептичния поглед на онзи способен да вижда повече отколкото другите; разказвайки толкова увлекателно историята си като едновременно държи чашка кафе почти до устните ни... – Доц.д-р Людмил Георгиев