Гневът на лесбийките

Добре написаните криминални романи обикновено започват с фразата "хубава жена". Когато жените са три, читателят попада в завладяващо приключение из тайнствения свят на убийствата. Този свят е загадъчен и често неразбираем за повечето хора, особено защото единствено човешкото същество причинява страдание и смърт на други без ясна причина, освен желанието да го направи. Особено парадоксално е това при условие, че човекът би трябвало да носи отговорността да създава нов живот и да бъде грижовен родител.

Според статистическите данни жените извършват само около десет процента от престъпленията по света, като много от тях действат в партньорство с мъже. Затова е интригуващо как се проявяват конфликтите между мъжката жестокост и женската отмъстителност на фона на необяснима смърт. В този роман героините убиват толкова успешно, колкото и мъжете; всяка има своя лична мотивация и различни методи. Една предпочита задкулисните игри и оставя друг да изпълнява плана за отмъщение вместо нея – готова е дори да жертва богатството си само за да види врага си унижен. Пренебрегнатата или отчаяната жена вече не просто ще плаче или ще къса копчета; тя може активно да потърси възмездие - а понякога успява напълно.

Друга жена избира директния подход: среща се лице в лице с целта си и нанася удара точно там, където боли най-много. Докато кръвта капе, у виновника остава време осъзнае грешките си – ако въобще смята себе си за такъв. След затварянето на една врата винаги се открива друга, но понякога погледът ни остава прикован към затворената така дълго време врата.

Третият персонаж наблюдава всичко безучастно – доколкото един следовател може да остане безпристрастен при разследване на убийства.
Мъжете години наред държат властта във всички сфери - правителства, дворци или бордеи. Но резултатът винаги остава непроменим: независимо къде упражняват контрол те продължават битката за доминиране със странна привлекателност към насилието; бойните сцени вървят ръка за ръка с развлекателните моменти.

Следователката разкрива аспекти от характера на мъжете до които малцина жени имат достъп - тя става доверително лице сред тайните общества: полицията, правителството или организирания криминалитет. Осведомена е относно два типа участници в играта: едните бягат надалеч от скуката вкъщи или напрежението около себе си (нарича ги „бегълци”), докато другите истински обичат динамиката сред тълпата.
В тази строго мъжка територия все повече навлизат жени - факт който предизвиква недоволство у традиционалистите.

Мъжете живеят сякаш никога няма деня когато ще умрат; а когато настигне краят им – изглеждат така сякаш никога не са били истински живи!