Валпургиева нощ

"Зркадло! Дяволът! Прободе се. А те му свалиха кожата. При мен, в моята стая! Сам поиска така. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик го направи. Сега върви отпред и бие барабана. Разтворени са дверите на ада. Канавките пак са пълни с кръв. Борживой е крал. Отокар Борживой – простря ръце напред и замря, сякаш гледаше през стената – Ще те убият, Тадеуш. Дворянството вече избяга, но само теб ли забравиха? Ще унищожат всичко дворянско... Видях един да коленичи и да пие от кръвта в канавката... Ето! Вижте войниците идват!... И рухна в несвяст."

Австро-Унгарската империя разпада своето величие, а в един палат дами и господа от благороднически произход остават изолирани от суровата действителност на началото на 20-ти век. Затворени в своята крепост, изпълнени със самодоволство и горделивост, те не чуват звука на барабана, който обявява настъпването на Валпургиевата нощ.

Според древните вярвания това е моментът, когато границата между нашия свят и отвъдното отслабва и духове заедно със зли сили навлизат безпрепятствено при нас; нощта, когато всичко се обръща с главата надолу - господарят заменя слугата.

Нацистка Германия поставя забрана върху „Валпургиева нощ“ от Густав Майринк – един от най-забележителните европейски писатели начело на 20-ти век. Книгата дебютира за първи път преведена на български език благодарение на Любомир Илиев.

Разказът проследява събитията около възникването на бунтовете срещу упадъчната управляваща класа в Европа подтикнати от народа и духовете на мъртвите минали времена. Историята смесва митология с политика във финала си апокалиптичен момент - където бунтовниците следват барабана направен от човешка кожа символизираща идването на нова ера."