Дневникът на сатаната

Ако твърдя, че дяволи не съществуват, ще те подведа. Но и ако кажа, че ги има, отново ще те излъжа... Разбираш ли колко сложно е всичко това? Дори за моето въплъщение в човешка форма, което започна преди десет дни с моя земен живот, не мога да ти го обясня достатъчно ясно. Първо, остави настрана представите си за любимите космати и рогати същества, които хвърлят огън и превръщат глината в злато или старците в привлекателни младежи; след като свършат със своите игри и приказки, просто изчезват. Запомни: когато решим да се явим на вашата Земя, трябва да приемем човешкия вид. Причините зад това ще разбереш след смъртта си. За момента помни: аз вече съм човек като теб – нямам козелска миризма, а ухание на хубав парфюм; можеш спокойно да ми подадеш ръка без страх от одраскване - ноктите ми са както твоите.

Из „Дневникът на Сатаната“