Персонализмът

Еманюел Муние (1905 – 1950) е важна личност в рамките на френския персонализъм, който не се възприема толкова като система или учение, а по-скоро като интелектуална нагласа, акцентираща на значението на човешката индивидуалност. Той също така е основател на теоретичното издание „Еспри“. Неговото произведение „Персонализмът“ за първи път вижда светлина през 1949 година в серията „Какво знам?“ на Прес юниверситер дьо Франс и многократно е преиздавано. В него можем да намерим уникален синтез от основните концепции на философа, известен с прозвището "Сократ на ХХ век".

„Човек може да живее по начин, подобен на този на вещите. Но тъй като той не представлява вещ, такъв живот му изглежда като регресия: това е именно 'развлечението' според Паскал, 'естетическият стадий' при Киркегор, 'неавтентичният живот' у Хайдегер и 'отчуждението' при Маркс; освен това Сартр го нарича 'недобросъвестност'. Човекът занимаващ се с развлечения живее сякаш прогонен от собствената си същност и потопен във външната суета: той става пленник на желанията си, функциите си, навиците си и връзките със света около него. Такъв живот е непосредствен без памет или цел и без самоконтрол - всичко това дефинира екстериорността и вулгарността в контекста на човешкия опит. Личният живот започва с умението да прекъснеш контакт със средата около себе си; важно е да овладееш себе си и да се концентрираш върху един център.“