Изгнаник на земята

Кирил Кадийски не заявява, както Декарт, че е единственият предшественик; напротив, той осъзнава, подобно на Паскал, че истинският смисъл представлява по-скоро мечта, одобрена от упоритостта. Оттук произтича и повторението – формалният стремеж и структурата на сонета действат като странен вдъхновител за бунтовния дух, наподобявайки приглушена радост или краткотрайността на мечтите, която се сравнява с шума от стъпките в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморска Европа чрез своята ярка култура и страстна поезия. Неговото послание звучи мощно и завладяващо за слушателя - подобно на великия бас Борис Христов: сила в тревожните моменти и величие в сърцераздирателната красота.

Той е не само силен представител на българската поезия, но също така гласът му достига отвъд границите.
Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски може да бъде наречен митичен кон в четворката на българските класици, които все още са сред нас и водят колесницата на Словото.
Цанко Лалев