Самба-Мамбо творения

**КАРНАВАЛ ТРОПИКАНА**

Всичко започва с ритмите на самба.
Мулатките с коси като черна слама
премигват отегчено, потопени в безвремие.
Маслините им под клечачите
нежно поглеждат към децата,
с накъдрени глави от восък
и бърни, наподобяващи обелени банани.
Жените трептят от нетърпение,
защото скоро ще се появят госпожиците
с белоснежни бузи, фракове и пури.
Албиносите играят покер тук,
докато са в състояние на безтегловност,
стремейки се да спечелят Антилопата –
една опитомена хищница,
която с мъркане сваля дрехите им...
Но този момент е само предстоящ…
Сега настъпва затишие и палмите
дори не предполагат за своите ветрила,
узрели бавно пред първичното тайнство
в миговете преди времето да настъпи –
преди още да е изпита биричката,
преди цигарите да станат въгленови,
преди марихуаната да загуби тежестта си…
Докато край банджото момичетата
изхвърлят полички зад верандата на шатрата…
И атмосферата става гореща до арената
от люшкането на зрели ябълки
под тактовете на чинелите.
Гърдите им лъщят изкусително под светлината,
предизвиквайки още по-страстна ламбада
за мъжете с увиснали мустаци,
пресекли дъха си от жегата
и ревящия вой на тигриците
откраднали духа на карнавала…
Оставам равнодушен към празненствата.
Напитката ми от блати и бамбук
ме превръща в осквернен Хан Ювиги
пред дона индиана барба доса
любеща ме със своето ляво виме
за глътка спомен
от кобилско мляко…

**ЕКЗИС**

Идвам от красиви места,
които все още не познавам.
Отправям се натам,
където никога не съм бил.
Но точно посред пътя
ме спира коренче от дърво
или парче камък –
трън или ухание на бор
или медения глас на самодива.
Не Карибските острови нито Малдивите;
нито Рио нито Рила
зад мен избухват страшни мълнии
пред мен зелени планини
Ах как хубаво е тук при Тропика!
Умирам
под водопади.

**РИОВЕЧЕР**

1.
Нещо черно плува из този град.
Трамонтини разсичат светлините
те премигват и звънкат
опасвайки небостъргачите
ужасно ги обгръщат
Опушена магия - сладък въздух
между дебелината вода и нефт
се извиват
там откъдето профила огибася –
Рио - запечатана земя
за праведници
сред мек мескалинов вятър
Всеки знае
който го е вдъхнал
как Христос
е по-висок от хълма си.

Долу върху пясъка Майра
с руса коса и бронзова кожа
гола сред вихровият поглед
слива се
безкрайното
С Копакабана
разперила ръчички
до отвъдното
където Дон Балон
пристига със свистене
последван
по-мантии
укрил девойката
прегрял я
скрил опашката
си в панталонките
После всичко утихло
А плувците постоянно
се молели
да не срещнат нейния образ.

3.
Под мост Нитерой през нощта
грешниците давятся
когато той
повдига двате брягове в океан
единия черен восък
другия бяла кал
Остава само пяната –
казвали бръснарчетa
преди да сложат край
фиестагa
САМБА – а– ой- ой- ой…
МАМБО – о– ай-ай-ай…
Зад вихрушките цветове
по танца живота
сенките
изтичат
в Атлантика...